И сега през Долен Дунав с колело 🙂

Дунавският веломаршрут (ЕвроВело 6) и Пътят на Желязната завеса (ЕвроВело 13) водят от Рам до Неготин, а след Неготин продължавате по ЕвроВело 13. И двата маршрута имат пътна маркировка за велосипедистите.

Погледът се спира най-напред на крепостта Рам, откъдето се открива фантастична гледка към спиращото дъха величие на Дунав. (А ако сте пристигнали откъм Банатска Паланка, вече сте зашеметени; моментът, в който фериботът отплава от сливането на каналите Дунав-Тиса-Дунав, е незабравим).

Фериботът спира в Рам, откъдето тръгвате на две колела към далечното Черно море, като следвате останките на … изчезналото Панонско море.

Пътеката край Сребърното езеро е най-привлекателна в началото и в края, защото минава през теснина, от двете страни на която има вода.  Ако разполагате с време, отдалечете се за малко от Дунава и спрете в село Кисилево, в най-северния край на езерото – с малко късмет ще усетите атмосферата на историята за първия „официален” вампир в света, Петър Благоевич.  Ако пък сте от куцузлиите, може да се натъкнете и на самия Петър.

Заслужава си да прекарате една нощ на езерото – има всякакви възможности за настаняване, както и за къмпинг. Очарователно малко, но все пак Велико (Голямо) Градище е само на 4 километра. Тих път води през устието на златоносната река Пек, а последните 8 километра от село Винци до Голубац ще се насладите на новата вело пътека точно покрай реката.  Когато минавате през село Усийе, ще се любувате на великолепната гледка към най-широкия участък на река Дунав – почти 6 км до румънския бряг! Ако внимателно се вгледате към водата, в замъглената далечина ще забележите скална пролука между зелените хълмове – това е началото на пролома Джердап, а точно до него за първи път ще зърнете крепостта Голубац. 

Голубац има голяма крайбрежна алея с ресторанти.  Каменните извивки на първите скали малко след като отминете града ще ви заведат до крепостта (Голубацки град) на входа на националния парк „Джердап”.  Непременно посетете града, преди да продължите да се провирате през пастта на клисурата.

В Долни Милановац трябва да посетите чудесната природонаучна експозиция в центъра на Национален парк „Джердап”, където са изложени образци от всички растителни и животински видове в парка. Това е и възможност да се организирате и да отидете до панорамната площадка „Плоче” на 25 км надолу по течението в защитена територия, която се контролира от служителите на парка.

Когато излезете от тринадесетия тунел в участъка до Долни Милановац, напускате главния път и се спускате към паркинга на музея на Лепенски вир.  След като разгледате музея, следвайте знаците на ЕвроВело6/13 в долния край на паркинга – те ще ви доведат до красивия стар път над реката и после през късия, но фантастичен каньон на Болетинска река.

Зад каньона пътят се връща към главния път и тук е първото от двете изкачвания в клисурата.  То ви води към прохода при Болетинско бърдо, където ще се порадвате на гледката към Милановац и после следва около 3 км слизане.

Пътят след Долни Милановац върви по равното и обикаля около залива на Поречка река.  Заливът е необичайно дълъг и, хмм, объркващ.  Така че може би в един момент ще ви се стори, че на отсрещната страна виждате румънския бряг.  Спокойно, порадвайте се на тази забавна шега на природата.

Има прекрасна отсечка между селата Голубине и Текия, където са Малък и Голям казан – най-привлекателното място по целия Дунав заради естествената си красота.  Насладете му се без да бързате, докато минавате през най-тясната част  – просека, което едва ли е широка и 200 м, между зашеметяващи скали. Не забравяйте, че всичките тези шест километра до Голубац са накатани тук!

След първия тунел след Милановац минавате край един добре поддържан извор (изумително студена вода) и след 700 метра, вдясно от бариерата, тръгва път през гората. След стръмно изкачване в продължение на около 3 километра той ви довежда до фантастичната панорама на Плоче. (Както споменахме, необходима е регистрация за посещението в Националния парк).

От изхода на Малък казан започва изкачването на Бело бърдо – второто от двете по-големи изкачвания, които споменахме преди. Като се измине една трета от пътя, има място за почивка при панорама „Децебал”, откъдето е най-добрата гледка към 40-метровото лице на последния дакийски цар, издълбано в скалата на румънския бряг.

На влизане в Текия има чудесен пясъчен плаж, където си заслужава да се спре за почивка (може би дори и за къмпинг), а в центъра има добре зареден магазин.  После, след около 13 км, се минава покрай язовира (и границата) на ВЕЦ „Джердап 1”.

Само на няколко километра по-нататък са добре запазените останки на римското укрепление Диана, на около 300 м вляво от пътя, а на влизане в Кладово е крепостта Фетислам (за която се знае, че е построена от турците).

След Кладово има няколко малки изкачвания на прохода, за да се стигне до Бърза паланка.  На голямото кръстовище след два километра  следвайте знаците на ЕвроВело 6/13, които ще ви отведат до красив стар път, по-голямата част от който се крие на няколко метра от водите на Дунава.

Тази много лека 17-километрова отсечка до село Кусяк в близост до ВЕЦ „Джердап 2” е една от най-красивите по целия дунавски път в Сърбия, но имайте пред вид, че има участъци без настилка (в повечето случаи добър макадам), особено в началото, до село Михайловац.

Между Кусяк и Неготин се минава край типичното гурбетчийско село Самариновац, така че ако само сте чели за чудесните къщи, в които почти никой не живее, тук имате случай да видите това на живо.

В Неготин препоръчваме музея  на Крайна и пешеходната зона, а в село Мокране (в което слизате, след като сте преодолели каменистия хълм при излизане от Неготин) вижте някои от красивите къщи със стара архитектура.  И накрая, на влизане в селото може да завиете към Мокранске стене – прекрасна гледка с карстова скала, която изглежда така, сякаш току-що е хвърлена в спокойната зеленина наоколо (там през лятото можете и да се къпете).

След Мокране, близо до железопътната линия към Зайчар, има кръстовище, където маршрутът ЕвроВело 6 тръгва наляво (и продължава през България през близкия граничен пункт Брегово).  Но тук можете да тръгнете и надясно – ЕвроВело 13 ще ви доведе до Зайчар, който е на 43 км.

Този съдбовен завой (всяко добро пътуване трябва да има поне по един такъв!) ви представя един вълнист, сочен зелен пейзаж, в който пътят се стеснява и изглежда почти запуснат, сякаш не знае накъде да върви и постоянно се усуква около железопътната линия. Това е и районът с най-добре запазените Неготински пивници – каменни селища, построени през ХVІІІ век от местни жители, за да са близо до лозята си.  Първото от тях – Роглевске, се намира точно до пътя.  За да стигнете до най-известното – Раячке пивнице – трябва да се отклоните малко от пътя и да минете около 4 км нагоре, а усилието напълно си заслужава!

Пищната зеленина продължава и след Раяц, но ще трябва да покорите няколко стръмни изкачвания, за да стигнете до Зайчар. След село Шипиково минавате покрай българската граница, така че си проверете спирачките и не бързайте на завоите: недалеко от пътя, в полята зад гората е единственият знак, че започва Европейският съюз – това е граница от ниски храсти и няколко високи наблюдателници, останали от времената на Желязната завеса.

И ето ни вече в Зайчар (който заслужава отделна история…) Триста и десет километра от Рам … толкова далеко ли беше? И всички тези дни на път…ей, колко дълго беше всъщност?

Но бързо отлетя, а беше красиво, синьо и зелено, нали? 🙂

Разстоянието от Голубац до Кладово по маршрут ЕвроВело 6/13 е 120 км.  Почти целият маршрут се намира в района на националния парк.  Удобно е разделен на две части с почти еднаква дължина: 57 км от Голубац до Долни Милановац и 63 км от Долни Милановац до Кладово.  (Това са единствените по-големи центрове в пролома – добре е да го имате пред вид при планирането на провизиите си).

Двете единствени по-важни изкачвания по цялата пътека от Рам до Неготин потвърждават тази симетрия: има по едно на всеки един отрязък.  И двете изкачвания са дълги по около 4 км, като разликите във височините са почти еднакви –  160 м и 200 м.

В първата част над реката се издига Северни Кучай, а във втората – Мироч.  Заради мрежата от пешеходни и вело маршрути и в двете планини си заслужава да останете в района на националния парк.  (Има подробна информация при местните туристически организации, особено в информационния център на Национален парк „Джердап” в Долни Милановац.)

В първата част от пътя след село Добра започва участък с 15 неосветени тунела.  За някои велосипедисти това може да е неприятно преживяване, но трябва да се има пред вид следното: само три тунела са малко по-дълги от 200 м, докато останалите са къси (70-100 м) и в тях има достатъчно естествена светлина.  (Разбира се, тук предните и задните светлини трябва да са включени.)

Онези, които са свикнали с дълги велосипедни маршрути, ще се насладят след лятната жега на свежестта в тунелите и на начина, по който допълват и обогатяват атмосферата в суровия пейзаж на клисурата.

Вторият участък също има тунели, но са само четири.  Първият, обаче, е дълъг около 350 м (най-дългият в клисурата), а вторият е около 260 м. Другите два са къси.

Движението е по-тежко в първата част – от Голубац до Голубачки град, и става умерено до Долни Милановац. След това става малко по-стръмно до язовира на ВЕЦ „Джердап”, а от там до Кладово е по-интензивно.

В клисурата има десетина обозначени места за почивка (маси и пейки с навеси).

Този сайт е създаден с финансова подкрепа от Европейския съюз. За неговото съдържание отговаря единствено този финансиран от ЕС проект, като не е задължително то да отразява гледната точка на Европейския съюз.